ПротезиранеПротезиране

Разделът „Протезиране"
е подготвен от д-р Ангел Георгиев 

www.drgeorgiev99.com

Въведение и история

Въведение

Думата „протеза" има гръцки произход и означава приспособление, което замества или възстановява дадена част от тялото.

Зъбите на човека са един биологичен феномен, защото при увреждане на някоя от съставните им части (емайл, дентин, цимент), те не се възстановяват, т.е. не търпят регенерация. Регенерацията е естествен процес в нашия организъм, който се характеризира със способността на даден орган или тъкан след увреждане да се възстановява.

Всички органи могат да се възстановяват в различна степен, но при емайла и дентина на зъбите това е невъзможно. Следователно единственият начин е липсващата част да бъде заменена (възстановена) чрез изкуствено направена. Аналогично стои въпросът и с извадените зъби – нови не могат да поникнат.

Обект на протетичната стоматология (ПС)

ПС изучава лечението на:

  • увреждането на зъбната корона;
  • уврежданията при частично обеззъбяване;
  • уврежданията при пълно обеззъбяване;
  • уврежданията на пародонта;
  • вродени увреждания на лицево-челюстната област (ЛЧО);
  • придобити дефекти на ЛЧО.

Всички тези промени засягат и трите основни функции на дъвкателния апарат:

  • хранителна;
  • говорна;
  • естетична.

История

Нуждата от възстановяване на формата и функцията на дъвкателния апарат е възникнала много отдавна.

В Древен Китай, Индия, Асировавилония, Египет са били изработвани изкуствени зъби от различен материал – дърво (липа), кокосов орех, слонова кост, зъби на хипопотам и теле. Те били обработвани чрез резбоване, докато получат форма, пригодна за поставяне в устата, след което били привързвани към съседните зъби, отначало с конски косъм, лико, а няколко века по-късно – и със златна лента или тел. Тези примитивни протезни конструкции се откриват в разкопки на етруските племена, населявали днешна Италия.

Едва през 1560 г. фанцузинът Амброаз Паре изработва златна небцева пластинка.

През 1711 г. германецът Пурман въвежда восъка като отпечатъчен материал.

Сериозен е и приносът на французите Пиер Фешар и Бурде, които полагат основите на зъбопротезирането.
Следва период на многобройни открития в областта на материалите.

Открит е порцеланът и са създадени първите порцеланови зъби от Н. Дюбоа дьо Шмен през 1789 г.
През 1843 г. Тудпър въвежда вулканизацията на каучука. По-късно, през 1854 г., Еванс изработва протези с плаки от вулканизиран каучук. Така в протезирането се въвежда каучукът, който окончателно замества резбованите протези.

Следващият етап в развитието на протезирането е откритието на гипса за целите на отпечатването (1844 – 45 г.). През 1856 г. Стенц открива пластичните отпечатъчни маси.
През 1870г. е създадена крачната бормашина.

Значителен напредък бележат и откритията в областта на биомеханиката на дъвченето. Това води до създаването на първите артикулатори (Бонвил, Шпее, Христензен).

Пак по това време във Франция се създават и първите мостови протези, от които водят началото си съвременните мостове. В следващия период (до 1920 г.) вече са разработени отпечатъчни методи, протезите се изработват по гипсов модел, създадени са артикулаторите, уточнени са принципите за нареждане на изкуствените зъби.

През втората половина на миналия век се наблюдава едно обновяване и усъвършенстване на материалите, които се използват в протезирането – откриват се алгинатните отпечатъци, имплантантите, високооборотните наконечници (турбини).

Все по-широко навлизат и силиконовите отпечатъчни материали, композитите и т.н.. Въвеждат се нови технологични методи за изработване на протезните кострукции – „Адапта", моделно леене, хидропневматична полимеризация. Става ясно, че взаимодеиствието между протезния материал и живия организъм е твърде сложно. Ето защо развитието на зъбопротезирането се насочва към медико-биологичните аспекти и медицинското прогнозиране в протетичната стомотолагия. Този процес продължава и днес, защото е ясно, че протезата не е самоцел, а лечебно средство, предназначено за локално и общо повлияване на организма.

 


Подготовка за лечение

Подготовка на устната кухина (УК) за протетично лечение се налага при повечето пациенти и се провежда в два етапа:

1) Санация – това е комплекс от лечебни дейности, с които се осигурява оздравяване на тъканите и органите в устната кухина. Тя включва:

  • отстраняване на зъбния камък;
  • лечение на съществуващи лигавични заболявания;
  • лечение на зъбния кариес;
  • лечение на пулпити и периодонтити;
  • екстракция на нелечимите зъби.

2) Специална подготовка – тя е тясно свързана с избрания вид протетично лечение и включва:

  • Психоподготовка с цел преодоляване на страха от предстоящото лечение.
  • Ендодонтска подготовка – често носещите конструкцията зъби се нуждаят от кореново лечение и подходящо възстановяване (щифтово напр.).
  • Хирургична подготовка – това са специални методи, които намират приложение при тоталното протезиране и се състоят в коригирането на челюстната кост, премахване на подвижни тъкани, задълбочаване на протезното поле или поставяне на импланти.
  • Ортодонтска подготовка - тя включва „нивелирането" на неправилно разположените зъби.
  • Чисто протетичната подготовка включва: селективно изпиляване, изработване на микропротези, изработване на щифтови коронки.


Взаимовръзка

Дентална медицина Зъботехника

За разлика от кариесологията и ендодонтията, където увредената зъбна коронка се възстановява в повечето случаи директно от стоматолога, при протетичната стоматология съществува и т. нар. лабораторен етап. Той се извършва в зъботехническа лаборатория от специалист зъботехник. Изработеният от зъботехника продукт трябва да отговаря на две основни групи изисквания:

  • биологични – защото се поставя в тялото;
  • технически – защото се изработва от специално произведени материали, които са взаимствани от различни инженерни дисциплини (биология, химия, механика, физика). Така изработените приспособления в стоматологията се наричат протезни конструкции.

Според това каква част от дъвкателния апарат се възстановява, конструкциите биват:

  • коронки – когато се лекуват дефектите на зъбната корона;
  • мостови конструкции (мостове) – когато се възстановява липсата на един или повече зъби от зъбната редица;
  • частични протези – използват се при липса на по-голям брой зъби;
  • цели (тотални) протези – за лечение на пълно обеззъбените челюсти.


Лечение на разрушена корона

Причините за разрушаване на короната на зъба могат да бъдат следните:

  • зъбен кариес;
  • некариесни увреждания (ерозия, абразия);
  • механични причини счупвания;
  • зъби с ортодонтска аномалия.

Видовете коронки според това, каква част от зъба покриват, биват:

  • частични;
  • цели;
  • щифтови.

Етапите на изработване на коронката са следните:

I. Първи клиничен етап

1) Изпиляване на зъбите – този етап е известен в стоматологията като препариране и представлява оформяне на зъба по начин, който е подходящ за поставянето и задържането на изкуствената корона. Изпиляването се извършва с високооборотни наконечници с водно охлаждане. Постепенно се отнема от всички стени на зъба определено количество тъкани, докато се получи нужната форма.

Важен етап от изпиляването на зъбите е оформянето на шиечната част на зъба. Тук е мястото, където зъбният венец се допира до зъба и образува тясно цепковидно пространство, наречено зъбно-венечна бразда. Нормално тя е с дълбочина от 0, 5 – 2 мм. За дълготрайния ефект от протетичното лечение е важно ръбът на бъдещата протезна конструкция да достига нужната дълбочина в браздата. Ето защо следващият етап от протетичното лечение е подготовката на венечната бразда.

2) Подготовка на околозъбната бразда. Тя се състои в отдръпването й, или така нареченото ретрахиране с цел навлизане на отпечатъка в нея. Това става чрез различни способи:

  • механични – влакна или шнурчета се поставят със специални инструменти за известно време в джоб.
  • механично-химични – пак се използват влакна и шнурчета, но те се напояват в различни разтвори (ZnCl2, стипца, AlCl3 ...).
  • физични – чрез високочестотен ток се обработва брздата. Затова са нужни специални апарати.

3) Снемане на отпечатък (мярка). За тази цел се използват т.нар. отпечатъчни лъжици и отпечатъчни материали.

Отпечатъчните лъжици са специални приспособления, които имат задачата да задържат отпечатъчния материал за определено време в устата. Според материала, от който са изработени, те могат да бъдат метални, пластмасови, комбинирани, а според това, каква част от устата обхващат – частични, тотални, в захапка и т.н. Освен това, лъжиците се делят и на стандартни и индивидуални.

Отпечатъчните материали имат функцията да възпроизведат точния релеф на протезния участък в устата. Според химическия състав и агрегатното състояние те могат да бъдат твърди (гипс), пластични (стенц), еластични (силиконови). Всеки отпечатъчен материал има определен работен цикъл, който е зададен от производителя.

След снемането на отпечатъка, стоматологът получава негативен образ от съответния участък на зъбната редица.

4) Определяне на цвета на коронката. Този етап е задължителен, когато се изработват естетични конструкции, т.е. във видимата част на устата. По специална цветна скала стоматологът, зъботехникът и пациентът обсъждат различните варианти, докато стигнат до най-подходящия за дадения пациент. Основните критерии за избор са:

  • формата на лицето;
  • цвета на кожата на лицето;
  • цвета на косата;
  • цвета на очите;
  • формата на усмивката;
  • формата на съседните зъби.

Полученият отпечатък се изпраща в зъботехническа лаборатория с указания за вида на материала и желания цвят.

 

ІІ. Лабораторен етап

1) Изработване на гипсов модел. По снетия от устата отпечатък в зъботехническа лаборатория се изработва гипсов модел, който вече е позитивен образ и възпроизвежда точно протезното поле.

2) В следваща стъпка, в зависимост от вида на материала, се извършват различни манипулации:

  • моделиране;
  • леене;
  • печене;
  • шлифоване;
  • заглаждане;
  • полиране.

Всички те са съобразени с метода, по който се изработва протетичната конструкция. При някои материали, каквато е напр. керамиката, се налага на определен етап от изработката да се изпробва в устата и пак да се върне за довършване. Това удължава броя на посещенията при стоматолога, но е задължителна стъпка за успешно лечение.

 

IIІ. Втори клиничен етап

Получената коронка се:

1) изпробва в устата.

2) адаптира се спрямо съседните зъби.

3) проверява се захапката.

4) проверява се цвета.

5) накрая се залепва със специални адхезивни материали.


Лечение на липса на зъби

То се осъществява с две групи протезни конструкции:

  • неподвижни;
  • подвижни.


Лечение на частична липса на зъби с неподвижни конструкции (мостове)

Мостовете са съставени от 3 части:

1) Мостоносители - това са зъбите, върху които се поставя моста. Те могат да бъдат:

  • Здрави зъби;
  • Разрушени зъби, които се лекуват и след това се възстановяват.

2) Мостокрепители - те свързват мостовото тяло с мостоносителите. Според това, каква част от зъба обхващат, те могат да бъдат:

  • частични крепители;
  • цели крепители.

3) Мостово тяло - това е тази част от конструкцията, която възстановява липсващите зъби.

Мостовите протези според вида на материала, от който са изработени, могат да бъдат:

  • пластмасови;
  • метални;
  • метални с пластмаса;
  • метал с керамика;
  • керамични.

Етапите на изработване на мостова протеза са следните:

I. Първи клиничен етап

1) Изпиляване на мостоносителите. То се извършва по правилата за изпиляване на коронка с тази разлика, че тук носещите зъби са най-малко два. Следователно, за да бъде възможно поставянето на бъдещата конструкция, е необходимо носителите да бъдат успоредни.

2) Подготовка на венечните бразди около носещите зъби по познатите способи (виж корони).

3) Снемане на отпечатък.

4) Определяне вида на бъдещата конструкция, на евентуалния цвят и форма.

Полученият отпечатък се изпраща в лабораторията с указанията за вида на материала, формата и цвета на бъдещите зъби.

5) Грижи за изпилените зъби.

Често при големи конструкции, особено във видимата част на съзъбието, след изпиляване зъбите придават загрозяващ вид на пациента и подчертават наличния проблем. Ето защо до момента на изработка на протезната конструкция е необходимо да се постави т.нар. временен мост, който най-често е от пластмаса и освен това предпазва изпилените зъби от механично, химично и температурно увреждане.

ІІ. Лабораторен етап

1) Изработване на гипсов модел. По снетия отпечатък се изработва гипсов модел, който представлява точно копие на участъка от устата.

2) Следват поредица от манипулации, които са различни в зависимост от вида на мостовата конструкция:

  • моделиране;
  • щанцоване;
  •  леене;
  •  рязане;
  •  припояване;
  •  моделно леене;
  •  печене;
  •  полимеризиране;
  •  шлифоване;
  •  заглаждане;
  •  полиране.

Лабораторните етапи могат да са два или три. Това също зависи от технологията на изработване на дадения вид мост.

ІІІ. Втори клиничен етап

Получената конструкция се изпраща в стоматологичния кабинет, където се:

1) изпробва в устата.

2) адаптира спрямо съседните зъби.

3) проверява цвета.

4) проверява захапката.

5) залепва за носещите зъби със специални биологични лепила.


Лечение при загуба на всички зъби с подвижна конструкция (протеза)

След загуба на всички зъби в лицево-челюстната област настъпват сериозни структурни и функционални изменения. Те засягат най-вече:

1) 

челюстните кости – те атрофират вследствие на липсата на функция. Алвеоларните израстъци намаляват на височина и ширина.

2) дъвкателните мускули – те променят своята дължина, стават по-къси.

3) активното участие на езика за сдъвкване на храната води до уголемяването му.

4) променя се характерът на движение на долночелюстната става.

5) понижава се височината на долната трета на лицето, като долната челюст застава пред горната.

6) липсата на зъби води до хлътване на устните и бузите към устата.

7) липсата на пълноценно сдъвкване на храната води до влошаване на храносмилането в стомаха, дванадесетопръстника и другите отдели на храносмилателната система.

8) нарушава се естетиката, което от своя страна е свързано с промени в психиката на индивида.

9) промяната в говора, наред с промяна на външния вид, водят до нарушена социална интеграция на човека.

Всички тези промени в лицево-челюстната област се отразяват върху целия организъм и затова пълното обеззъбяване се счита за сериозен болестен процес.

Лечението на пълното обеззъбяване се извършва в пет клинични етапа, като броя на посещенията е минимум пет.

I. Първи клиничен етап

1) Обстоен преглед за изясняване на причините, довели до загубата на зъбите, времето и последователността на тази загуба и дали е имало периодичност при обеззъбяването. Последователно се наблюдава лицето – неговата форма, устната стълбица, долната му трета, симетрията и долночелюстната става. След това се преминава към устната кухина. В устната кухина се прави обстоен преглед на лигавицата и челюстните израстъци. Наблюдава се дебелината на лигавицата, податливостта й, подвижността й, чувствителността й. След това се прави оглед и палпация на алвеоларните гребени на двете челюсти. Определят се методите на по-нататъшното лечение и вида на използваните средства и материали и нуждата от предварително хирургично лечение.

Хирургичното лечение е специално и има за цел да подобри протетичното. То обхваща две групи методи:

  • операции на меките тъкани;
  • операции на челюстните кости.

2) Снемане на предварителен отпечатък. Това става с две групи средстава:

  • Стандартни метални лъжици – те са фабрично изработени и имат за цел да задържат отпечатъчната маса в устата за определено време.
  • Отпечатъчни материали – те могат да бъдат: твърди, пластични и еластични.

Получените отпечатъци от долната и горната челюст се оглеждат окончателно, проверяват се за допуснати грешки, по преценка на стоматолога се повтарят и след това се изпращат в зъботехническата лаборатория.

ІІ. Първи лабораторен етап

1) Изработване на гипсови модели. От получените отпечатъци в зъботехническата лаборатория се отливат гипсови модели, които представляват копие на тази част от челюстите, която е отпечатана.

2) Изработване на индивидуални отпечатъчни лъжици. Върху така изготвените гипсови модели зъботехникът изработва нови отпечатъчни лъжици, които се наричат индивидуални, защото следват индивидуалните контури на долната и горната челюст. Индивидуалните лъжици могат да се изработят от различни пластични материали (пластмаса, базисплака).Те се изпращат в стоматологичния кабинет.

ІІІ. Втори клиничен етап

1) Адаптиране на индивидуалните лъжици. Получените индивидуални лъжици се изпробват в устата, при нужда се адаптират и се снема окончателен отпечатък.

Адаптирането на идивидуалната лъжица представлява многократно поставяне, изваждане, притисканe в устата и приканване на пациента да извършва определени движения с устните, бузите и езика. Това цели по-точно определяне на границите на протезното поле. Границите на протезното поле минават за горната и долната челюст в зона, която е гранична между подвижната и неподвижната лигавица. Тази зона се нарича клапанна зона.

Има различни начини за адаптиране на индивидуалните лъжици в устата:

  • Анатомично полуфункционално ажустиране – при него е характерно, че движението на устните, бузите и езика се извършва от стоматолога. Съответните участъци на индивидуалната лъжица се коригират чрез изрязване или удължаване.
  • Тестово полуфункционално ажустиране – то се извършва с помощта на т.нар. тестове. Тестовете представляват точно определен тип движения на устните, бузите и езика, които се извършват от пациента. Съответните участъци на индивидуалната лъжица се коригират чрез изрязване или удължаване.
  • Функционално ажустиране – при него целият ръб на индивидуалната лъжица предварително се скъсява и се покрива със специални восъчни материали. След това пациентът се приканва да извършва тестови движения. Най-често за горната челюст тестовите движения са три, а за долната – шест.

2) Окончателен отпечатък. С така подготвените индивидуални лъжици се снема окончателен отпечатък. Целта на окончателния отпечатък е:

  • подобряване на задържането на бъдещата протеза;
  • подобряване на стабилността на бъдещата протеза.

Вземането на отпечатъка става чрез различни материали – твърди, пластични и еластични. Има различни методи за получаване на окончателен отпечатък:

  • функционални – получават се при движение на меките тъкани;
  • полуфункционални;
  • нефункционални – получават се при покой на меките тъкани;
  • компресионни (натоварващи) – получават се чрез дозиран натиск на индивидуалната лъжица върху протезното поле от стоматолога. Те се използват при пациенти с дебела лигавица;
  • некомпресионни (разтоварващи) – използват се при тънка лигавица, при която се използва минимален натиск;
  • екстензионни (разширяващи) – използват се в случаите, когато е необходимо максимално разширяване на границите на протезното поле.

Окончателният отпечатък се оглежда за евентуални грешки и се изпраща в зъботехническата лаборатория.

 

ІV. Втори лабораторен етап

1) Изработване на гипсови модели. От индивидуалните лъжици се отливат гипсови модели, които много точно възпроизвеждат протезното поле.

2) Изработване на шаблони. Върху тях се изработват шаблони от пластичен материал. Върху шаблоните се изработват восъчни валове, чиято роля е временно (в процеса на изработване на целите протези) да възстановят липсващите зъби. Готовите шаблони с восъчни валове се изпращат в стоматологичния кабинет.

V. Трети клиничен етап

Определяне на централната позиция. Определянето на централната позиция се извършва по следния ред:

1) Определяне на оклузионната равнина това става чрез оформяне на восъчните валове спрямо горната и долната устна и спрямо антропометрични точки по повърхността на кожата, които имат постоянна позиция както в анфас, така и в профил. Тези точки се наричат реперни. От свързването на някои реперни точки се получават прави линии, по-известни от които са:

  • срединна вертикала – тя разделя лицето на две симетрични половини. Когато през нея се прекарат четири хоризонтални линии, лицето се разделя на три части – трите дяла на лицето – горен, среден и долен. В процеса на стареене долният и горният лицев дял се променят; непроменен остава само средният;
  • глабелна и орбитална вертикала – те се проектират в профил и са успоредни помежду си;
  • франкфуртска хоризонтала;
  • камперова линия – тя свързва ухото с крилото на носа; успоредно на нея се проектира дъвкателната равнина;
  • бипупилна линия – тя минава между зениците и е успоредна на дъвкателната равнина.

2) Определяне на височината на захапката

Височината на захапката се определя от височината на долната трета на лицето. Има две групи методи за определяне височината на захапката:

  • Антропометрични методи – те се основават на съотношенията на отделните части на лицето спрямо описаните по-горе линии.
  • Анатомо-физиологични методи – те се основават на факта, че при състояние на покой на мускулите в лицево-челюстната област, между резците на долната и горната челюст има разстояние от 2 до 5 мм.

3) Определяне на централната позиция

Това е понятие, с което се определя централното съотношение между долната и горната челюст. След загуба на всички зъби се загубва височината на захапката. Това води до несъзнателен стремеж за сдъвкване на храната с предните участъци на обеззъбените челюсти. Това от своя страна води до промяна на долночелюстната става. Цялата долна челюст се измества напред поради липсата на зъби, които да я спират, и поради мощното действие на дъвкателните мускули. Като краен резултат, долната челюст застава пред горната, т.е. нарушават се нормалните съотношения, при които долните зъби стоят зад горните.

Видове централни позиции при здраво съзъбие:

  • Централна оклузия – състояние на максимално притиснати зъбни редици, на максимално съкратени дъвкателни мускули, а долночелюстната става заема централно положение.
  • Централна релация – това е такова съотношение между горната и долната челюст, при което има единични или множествени слаби контакти между зъбите; дъвкателните мускули са минимално съкратени, а долночелюстната става се намира в задна позиция.
  • Миоцентрична оклузия – по отношение на зъбите, мускулите и долночелюстната става миоцентричната оклузия заема междинно място между централната оклузия и централната релация. При 60% от хората със запазени зъби миоцентричната оклузия съвпада с централната позиция.
  • Крайно задна оклузия – състояние, при което има единични слаби контакти между зъбите, дъвкателните мускули са максимално напрегнати, а долночелюстната става е в крайно задно положение, вследствие на което се получава болкова реакция. Тази позиция на долната челюст се получава под действие на големи външни сили, най-често – приложени от стоматолога.

При загуба на всички зъби е трудно да се определи от кой тип, от изброените по-горе, е централната позиция. Има различни методи за определяне на централната позиция. Според начините, които се използват за привеждане на долната челюст в централна позиция, методите са:

  • Механични методи – при тях се използва мускулната сила на лекуващия за преодоляване на съпротивлението на дъвкателните мускули. Известен е механичният метод, който се осъществява с помощта на сложно механично устройство, което се фиксира за главата на болния.
  • Анатомо-физиологични методи – при тях, след като са поставени шаблоните с восъчните валове в устата и са възстановени обемните съотношения между долната и горната челюст, се прилагат физиологични способи за получаване на централна позиция. Те са:
  1. двигателен – това е самостоятелно отваряне и затваряне на долната челюст до умора на дъвкателните мускули;
  2. рефлекторен – при него пациентът се подканва да затваря и преглъща няколко пъти;
  3. метод на двигателните рефлекси – той се основава на дразненето от страна на стоматолога на „бившия" дъвкателен център – това е областта на долните моларни зъби;
  4. комбиниран – при него се използва мускулната сила на езика, който се изнася силно назад и нагоре; или чрез наклоняване главата назад и затваряне на долната челюст. При този метод мускулите на шията теглят долната челюст надолу и назад, дъвкателните мускули я теглят нагоре и напред, а резултатът на тези две действия е придвижване на челюстта в правилна позиция.
  • Функционални методи
  1. дъвкателен – той се изпълнява, като на болния се дава мека храна, помолва се да я сдъвче и погълне. Смята се, че в момента на поглъщането долната челюст заема централна позиция.
  2. фонетичен – той се основава на факта, че при произнасяне на звукът „в" долната челюст заема централна позиция.
  • Графични методи – използват се специални графични устройства. Те могат да бъдат външноустни и вътрешноустни. При всички случаи се използва писец и хоризонтална плочка, които се закрепват за горния и долния шаблон. При движение на долната челюст спрямо горната се получават фигури и линии, които се пресичат в една точка – тя съвпада с централната позиция.

 

4) Определяне на средната равнина и линията на смеха

След определяне на централната позиция восъчните валове се фиксират. Нанася се средната равнина, очертава се линията на смеха. При необходимост от точно възпроизвеждане на идивидуалните особености се налага използването на лицева дъга, чрез която се измерват следните параметри:

  • сагитален ставен път;
  • трансверзален ставен път;
  • готически ъгъл;
  • междуалвеоларен ъгъл.

5) Определяне на форма, големина и цвят на зъбите

В заключение, пациентът и стоматологът избират подходящи по форма, големина и цвят зъби, като се вземат предвид възрастта, пола, формата на лицето, цвета на кожата и желанието на пациента.

Шаблоните, включени в гипсовите модели, се изпращат в зъботехническата лаборатория.

 

VІ. Трети лабораторен етап

1) Нареждане на изкуствените зъби - Получените гипсови модели с шаблони се включват в оклудатор или артикулатор и започва нареждането на изкуствените зъби. Има различни методи за нареждане на изкуствените зъби:

  • метод на Гизи;
  • метод на Патерсън;
  • метод на Гербер.

Шаблоните с наредените зъби се изпращат в стоматологичния кабинет.

VІІ. Четвърти клиничен етап

Проба с наредени зъби. Тя се извършва в следната последователност:

1) Проверка на височината на захапката

2) Проверка на централната позиция

3) Шпатулна проба

4) Проверка на естетичния и фонетичния ефект

5) Избор на допълнителни средства за задържане и стабилизиране на целите протези

Следователно този клиничен етап се прави, за да се коригират навреме грешките, допуснати в предишните лабораторни и клинични етапи.

VІІІ. Четвърти лабораторен етап

Тук протезите се завършват окончателно от пластмаса по метода на топлинната полимеризация.

ІХ. Пети клиничен етап

Получените от лабораторията протези се преглеждат и се поставят в устата на пациента. Следва адаптирането на протезите една спрямо друга, проверка на задържането и стабилността, фонетиката и естетиката. Пациентът се информира обстойно за началните затруднения в храненето и говоренето. Дават се наставления за вида и консистенцията на храната. Дават се наставления за съхраняването и хигиената на протезата. Назначават се контролни прегледи с цел проследяване на състоянието на лигавицата и твърдите тъкани в процеса на адаптация към целите протези. Често този период продължава дълго време (около 40 дни), а при някои не настъпва. Ето защо контролните прегледи са задължителни.

 

Този сайт използва бисквитки. Използвайки сайтът вие се съгласявате с условията ни.

Съгласен съм Условия