ЕндодонтияЕндодонтия

Разделът „Ендодонтия"
е подготвен от д-р Ангел Георгиев 

www.drgeorgiev99.com

Определение

Ендодотията е стоматологична дисциплина, която се занимава със заболяването на зъбната пулпа, периодонциума и влиянието, което тези заболявания оказват върху общото състояние на организма. Следователно в обсега на ендодонтията стоят два основни пункта зъбната пулпа и периодонциума на зъба.

Що е зъбна пулпа?

 

Това е онази тъкан, която е разположена в най-вътрешната част на зъба. Тя следва неговите външни контури и затова се разделя на две части – коронкова пулпа и коренова пулпа. Като всяка жива тъкан в нея са поместени клетки, междуклетъчни вещества, влакна, кръвоносни, лимфни съдове и нервни разклонения.

Физиологичната роля на пулпата се състои в пренасяне на хранителни вещества от кръвообращението на челюстните кости към зъбите, т.е. тя е основен източник за образуване на основната съставка на зъбите – дентина! Дентинът се образува през целия живот на зъба и се отлага непрекъснато. Следователно с течение на времето размера на зъбната пулпа постепенно намалява.


 
Пулпити

Заболяванията на зъбната пулпа биват възпалителни и невъзпалителни. Обект на лечението са предимно възпалителните заболявания. Те са известни като пулпити.

Причини за развитие на пулпитите

1) Бактериите от устната кухина
Те попадат в пулпата по различен начин:

  • от кариеса на емайла и дентина;
  • от некариесни увреждания изтриване на зъбите;
  • от венеца на зъби с болен зъбодържащ апарат;
  • от аномалии на зъбния корен;
  • от неправилно разположени зъби;
  • от кръвообращението при общи заболявания.

2) Травмата на зъбите:

  • счупване на коронката;
  • счупване на корен.

3) Неправилно изпиляване на зъбите
Използването на бързооборотни наконечници без водно охлаждане крие опасност от силно загряване на зъбната пулпа и клетъчна смърт на нейните съставки

4) Увреждания в процеса на лечение на кариеса, свързани с използване на някои медикаменти, които могат да бъдат токсични за пулпата.

Зъбната пулпа е заградена от твърди стени и затова практически не съществува сигурен метод за нейното изследване. Ето защо основен белег за заболявания на пулпата е наличието на болка.
Според наличието или липсата на болка в стоматологичната практика има разделение на:

Остри и хронични пулпити

1) За острите пулпити е характерно наличието на болка, която:

  • има различна сила и времетраене;
  • може да се провокира от храни и течности с ниска или висока температура;
  • влияе се от денонощния ритъм, т.е. появява се през нощта.

2) Хроничните пулпити могат да възникнат след острите или самостоятелно. Във втория случай те могат да се диагностицират само от стоматолог при преглед на зъбите.

Лечение на зъбната пулпа – история

 Лечението на заболяванията на пулпата има стара история. В далечни времена лечение на пулпата не се е провеждало, а направо се е изваждал зъба. По-късно са се появили методи, които обаче били много инквизиторски - в пулпата се вкарвали нагорещени игли или шишове или се сипвало нагорещено масло. По-късно се появила и т.нар. отвличаща терапия, при която се създава ново изкуствено болково огнище в друга част на тялото. Това ставало чрез одраскване, порязване, заклещване, изгаряне, което щяло да породи болка по-силна от пулпната.

В Древен Китай пък преди 4 000 години са правени опити за лечение на пулпата със иглоубождане в различни точки на лицето. Друг използван метод бил т.нар. „контрадразнене" – поставяне на пиявици в областта над болния зъб. Дори днес често се употребява поставянета на таблетки аспирин или аналгин върху венеца, което има същия ефект.

По-късно започва третирането на пулпата със смеси от различни билки, които се стривали в кариесната кухина или се поставяло в напоен в разтвора памук, който после се притискал.

Всички тези методи имали един ефект – премахване на болката, а не истинската причина за пулпита.

През 1836 Спунер предлага арсеника за некротизиране на зъбната пулпа. Болката изчезвала, но мъртвата пулпа оставала в зъба и по-късно ставала причина за заболяване на челюстните кости.

Създаването на инструменти за премахването на зъбната пулпа станало едва в края на 19-ти и началото на 20-ти век, а тяхното усъвършенстване продължава и днес. Сега са известни две групи методи за лечение на пулпитите:
1) методи, които целят запазване на зъбната пулпа;
2) методи, които целят премахване на зъбната пулпа.
Втората група намира по-широко приложение в стоматологичната практика.

Лечение на пулпит – основни стъпки

1) Обезболяване на зъбната пулпа – това става:

  •  след некротизиране с арсеников препарат (т.нар. умъртвяване);
  •  след поставяне на упойка.

2) Изработване на отвор, което се извършва от стоматолога в точно определена част на зъба, която е различна за различните групи зъби. С тази манипулация осигуряваме достъп до зъбната пулпа.

3) Премахване на зъбната пулпа. Тази манипулация се извършва със специални инструменти, които се усукват около пулпата и след това я оскубват.

4) Обработване на кореновата част на пулпита. Това се извършва с инструменти, които оформят канала. В края на този етап кореновият канал може да се оприличи на фуния, която в коронковата част е по-широка, а към края става по-тясна.

5) Лекарствено повлияване на кореновия канал. Според вида на пулпита стоматологът решава дали да постави, или не медикамент в така обработения канал.

6) Запълване на кореновия канал. То се извършва с различни пълнежни средства. В България най-често се употребяват пастите. Това са средства, които служат и като пълнеж, и като медикамент. 

7) Възстановяване на зъбната коронка. Разрушената коронка е следствие на:

  •  зъбен кариес(и);
  •  лечение на пулпата.

Тя може да се възстанови чрез:

  • пломба, което се извършва в момента от стоматолога;
  • лята пломба (изработва се от стоматолог и зъботехник);
  • лято щифтово пънче + коронка (изработва се от стоматолог и зъботехник).

 

Периодонтити

Заболяване на периодонциума

Периодонциума е тази част от зъбодържащия апарат на зъба, която е разположена между зъбния корен и челюстната кост. Той е изграден от колагенови влакна, кръвоносни и лимфни съдове, клетки, вода, минерални соли и нервни разклонения.

Периодонциума има следните функции:

  • „държи" зъба в челюстта;
  • носи хранителни вещества на зъбния корен;
  • предава дъвкателните сили от зъба към костта;
  • други.

По-голяма част от заболяванията на периодонциума са възпалителни. Те се наричат периодонтити. Причините за възникването на периодонтитите са различни:

  • бактерии, попаднали във възпалената пулпа;
  • травми на зъбите;
  • медикаментозни увреждания при лечение на пулпата;
  • заболявания на зъбодържащия апарат.

Всички тези причини водят до клетъчна смърт на пулпата, отделяне на вредни вещества, чийто единствен изход е да навлезнат в периодонциума и да го увредят. Следователно основна причина за развитието на периодонтит е липсата на лечение на пулпита!

След увреждане на периодонциума възпалителния процес напредва в челюстната кост.

Остри и хронични периодонтити

1) Остри форми – за тях е типично:

  • бързо развитие за часове;
  • силни болки при докосване на зъба;
  • неприятна миризма от зъба;
  • наличие на подутина на лицето или шията;
  • нарушено общо състояние на организма.

На микро ниво се наблюдава натрупване на гной в периодонциума, а по-късно и във костта, което може да пробие съседни анатомични области – синус и др.

Лечението се състои в осигуряване на изход на гнойта. Ако е възможно, това става през зъбната пулпа, като се изработва отвор на същото място, както при лечението на пулпита. Ако са засегнати меките тъкани се прави разрез (инцизия) със същата цел – изход на гнойта. Ако общото състояние на организма е нарушено, стоматологът предписва лекарства. След стихване на острата фаза на процеса лечението продължава по стъпките, описани при лечение на пулпита.

2) Хронични периодонтити - при тях оплаквания почти липсват, но тяхното лечение е задължително, тъй като те представляват огнище на инфекция, от което бактериите отделят токсини, с които могат да увредят целия организъм - сърце, стави и т.н.!

Характерни симптоми са:

  • гнилостна миризма от устата;
  • изтръпване на зъба при дъвчене на твърди храни.

Откриването на заболелия зъб обикновено става след направа на рентгенова снимка. Обикновено на нея се вижда т.нар. зъбен гранулом. Това е огнище на костно разрушение, което има бактерии, клетки на имунната система, много кръвоносни съдове.

Зъбният гранулом трудно се поддава на лечение и е най-честа причина за изваждане на зъбите. Той може да се излекува по два начина:
1) терапевтично;
2) ) хирургично.
2.1) Апикална остеотомия - хирургична интервенция, при която се отстранява само върха на корена заедно със зъбния гранулом. Зъбът се запазва.
2.2) Екстракция (изваждане на зъба) и отстраняване на зъбния гранулом.

 

Този сайт използва бисквитки. Използвайки сайтът вие се съгласявате с условията ни.

Съгласен съм Условия