„Понякога, като се погледна в огледалото, се сещам за оранжевия стол, скобите и Иван (по-скоро образа му с маска и защитни очила) в периферното ми зрение. Сещам се как един път дори задрямах малко…, но дали някой разбра?

Радвам се, че беше забавно (доколкото би могло да бъде ходенето на зъболекар) и резултатът ме радва повече с всеки изминал ден.

Мерси, Иван. Мерси, Силвана и Теодора."

Петър
гр. Пловдив
05.03.2010