МОЯТ ПЪТ ДО КРАСИВАТА УСМИВКА

Здравейте! Бях на 13 години и 9 месеца, когато имах проблем с усмивката ми. Трябваше да се подложа на лечение. Родителите ми започнаха да разпитват и да търсят добри специалисти в Бургас, както и най-доброто решение. Спряхме се на специалистка, за която чувахме добри отзиви. Може би, хората са били слепи?! Не знам, но това бе само в устната реч. Щом влязох в сградата, която бе стара и ме удари мирис на мухъл, започнах се да чудя, всъщност аз къде отивам, това сън ли е?! Е, нямах избор, започнах посещения при нея, които честно да ви кажа, бяха 2 до 3 пъти, но знаете ли, че посещавах кабинета и с огромно нежелание и смут.

Родителите ми, за което съм им благодарна до ден днешен, забелязаха в мен тази тревога и нежелание и продължиха да търсят най-добрия специалист. Баща ми, беше денонощно в търсене на „Най-добрият специалист„. Е, намериха го, д-р Иван Горялов, Фабрика за усмивки.

Родителите ми, ми дадоха право на избор: да остана при „специалистката в  гр.Бургас” или да пътувам всеки месец до Пловдив и да бъда пациентка на д-р Иван Горялов? Какво избрах аз ли?! Имайте търпение.

Денят настъпи. Майка ми, бе с мен и ме успокояваше, защото аз имах една огромна доза от притеснения. Аз трябваше да прекрача прага на кабинета на д-р Иван Горялов. Всъщност, аз не знаех какво ме очаква. Когато Силвана ми отвори вратата с една широка, красива и блестяща усмивка аз вече знаех, това е моето място!  Влязох плахо... Нямаше мирис на зъболекарски кабинет, а дори напротив, ухаеше на свежо, усети се атмосфера на топлина и уют. Аз и майка ми, трябваше да изчкаме няколко минутки в чакалнята, защото бяхме подранили, а впрочем знаете ли, че там винаги се влиза в точно време в кабинета. Всичко бе цветно, ново за мен и пълно със снимки. Аз нямах вече търпение да вляза в кабинета, както и да се запозная със самия доктор Иван Горялов. Моментът настъпи, д-р Горялов ми каза: „Глория, здравей!”, но аз замръзнах на място, а очите ми гледаха право в невероятната му супер усмивка, все едно някаква светкавица ме удари. Имали ли сте, това чувство? Това всъщност не бе един обикновен зъболекарски кабинет, това бе кабинет със съвременна апаратура, много цветен и интересен кабинет, който бе пълен с топлина. Разбира се, аз не знаех, какво ще правя един час в кабинета на „Фабрика за усмивки”. Обаче, знаете ли, че всичко в кабинета ме заинтригува. Доктор Горялов ми показа различни случай, разказа ми за пътя до красивата усмивка, за тяхната мисия, за проф. Уик Алекзандър, за какво  е важна хигиената на зъбите. Всичко ми бе интересно, защото д-р Горялов и екипа му, работи така, че да е интересно и ново за пациента, запознаваше ме с правилата, които трябваше да се спазват, не като скучен урок в училище и да се чувствам все едно ме изпитват, а напротив, правеше го като игра, задаваше въпроси, пишеше на една дъска, смеехме се заедно. По този начин пациента се разполага спокойно. Повярвайте, имаше моменти, в които аз забравях, че съм в зъболекарски кабинет, странно, нали?! Д-р Горялов, Ани, Силвана, Теди дават всичко от себе си, наистина!

Е, може би разбрахте, че аз избрах ставане в 4 часа сутринта, докато другите сънуват 4 сън или се връщат от поредната дискотека, да пътувам до Пловдив или трябваше от миналият ден да съм там, придружена от майка ми или баща ми.

Досетихте се, нали?! Избрах, доктор Иван Горялов. Това беше трудно за мен, така и за родителите ми, но аз го желаех. Всяка сутрин аз бях в 10 часа точно в кабинета и не ме интересуваше колко усилия ми е струвало, аз да бъда в точен час в кабинета, но знаете ли какво? Винаги бях с усмивка пред кабинета на „Фабрика за Усмивки„. За мен не бе важно, че съм тръгнала рано на път и прочие. Важното за мен беше, че доктор Иван Горялов, Теди, Ани, Силвана, винаги, ама винаги бяха и все още са, защото вярвам, че е така, с огромни усмивки. За тях, няма значение, дали преди 5 минути са имали проблеми, дали са ядосани или не са си поспали през изминалата нощ. Те са с усмивки, защото трябва да разположат пациента и да показват усмивките, за да може пациента да се нахъсва и да стигне до тази цел, да дойде денят, в който и той ще може да показва усмивката си.

Лечението при доктор Горялов започна. През тези 3 години, през които бе лечението ми, аз посещавах кабинета на Фабрика за Усмивки с желание и усмивка. А това бе много важно и за моите родители, да ме виждат щастлива.  

Екипа му от Ани, Силвана и Теди е невероятен, а защо ли?! Защото всеки един път, когато се обаждах и споделях притесненията си, те ме изслушваха внимателно, те бяха мили и знам, че още е така, те ми даваха най-доброто решение. Винаги ми даваха спокойствие след разговор с тях, те просто са уникални.

Разбира се, често имаше болка от брекетите седмица след прегледа, защото всеки път се работеше по усмивката ми. Майка ми заедно с мен изпитваше същата болка, защото ме гледаше как плача, как ме боли и прочие. Аз продължавах напред, но винаги с подкрепа. Баща ми, майка ми и брат ми, бяха наистина заедно с мен, разбирате ли, че те решиха да се лишат от храни, които аз не мога да ям, единствено, за да не се подбужда в мен дразнене и желание да опитам, за което им Благодаря и ги Обичам. Помня, че често ми се прияждаха различни храни, които не трябваше да опитвам. Много други с брекети ми казваха „Аз ям и нямам проблем, яж и ти! Разбира се, аз не го правих, защото исках перфектен резултат!

В един от прегледите при доктор Горялов, аз споделих :”Искам да уча дентална медицина - ортодония, искам да съм като вас!”

Доктор Горялов се зарадва и ме посъветва, че медицинският университет в Пловдив е много добър. След време, обаче прецених, че може би, за моето по добро бъдеще, защото искам да имам такова и да следвам мечтите си с труд и много усилия, прецених, че Германия е още по-доброто място. А градът бе Франкфурт на Майн. Защо точно този град ли? Понеже брат ми следва политология там, аз реших, че като първа стъпка, ще е там моето ново място. Семейството ми и доктор Горялов ме подкрепиха още повече, той ме нахъсваше всеки един път, когато бях на преглед при него.

Знаех, че денталната медицина е много трудна наука и в момента продължавам да го твърдя, но знаете ли едно? При повечето хора, решението за следване много често се сменя, но знаете ли, че аз от както заявих какво искам да уча (в 8 клас), все още не съм се разубедила, а дори в момента съм в Германия. Знам. Трудно е, но не непостижимо!

Бях очарована, че всичките му колеги, при които имах посещения, д-р Николай Папанов, д-р Ангел Георгиев, д-р Таня Нихтянова, знаеха за мен, именно че искам да следвам дентална медицина - ортодония. Аз бях наистина изненадана, че в действителност всичките му колеги знаеха за мен. Още по-очарована бях, че проф. Уик Алекзандър, знаеше за мен. Това беше наистина УАУ, както и всичките му колеги в Германия... Разбирате ли, това са такива малки моменти, които просто ви дават стимул, за да се продължи напред. Всеки път д-р Горялов и колегите му ми обясняваха какво се случва и какво следва да направят, а аз чаках с огромна доза заинтересованост. Винаги огледалото за пациента беше в моите ръце.

Лечението беше още по-интересно направено, както казах д-р Горялов и екипа му е невероятен. Можехме да събираме монети. Дори когато доктор Горялов забележи, че пациентът е много усърден и дисциплиниран го възнаграждава с повече монети. Той подарява различни принадлежности за хигиена на зъбите, защо ли? Защото има голямо и добро сърце...С монетите, пациентите могат да закупят различни играчки за малчуганите, електрическа четка за зъби, избелване на зъбите, продукти за хигиена и други. Аз ли?! Аз избрах да пестя монетите. Защо ли? Защото знаех, че когато моментът настъпи ще е още по-красив с блестяща и бяла усмивка.

Посещенията продължаваха, сезоните се сменяха, атмосферата в кабинета се сменяше заедно със сезона: когато бе зима и снежинките падаха и се удряха нежно в прозорците, музиката бе весела, а д-р Горялов често си тананикаше песничките. В кабинета бе винаги топла обстановка, но знаете ли едно? Никога не се променяше уюта, топлината, добрите намерения, зашеметяващите усмивки на д-р Горялов, Ани, Силвана, Теди. Това винаги бе така, но знам и вярвам, че това наистина продължава!

Благодарение на семейството ми, че бяха винаги до мен и виждаха когато плачех, не можех да спя, но продължавах напред, че бяха в търсене за най-доброто за мен, защото за родителите ми е важно децата им да са щастливи, така бе и при брат ми, така също бе и при мен. Всеки път баща ми и брат ми, не можеха да гледат колко ми беше трудно и всеки път, когато плачех, защото ме болеше, което бе нормално след преглед, те ме разсмиваха и така сълзите се превръщаха в смях и забава. Лишаваха се от много неща, но за тях бе важно, детето им да е с великолепна усмивка и със самочувствие.

Това не е само един екип от специалисти, това са хора, но малко по-различни от обичайните хора, те даряват и подаряват усмивки. Екип, които  ще направи най-доброто за пациента. Те проявяват разбиране, търпение, усърдие. Екип, които в последствие на многобройни посещения, става, първо, част от теб, а след това част от твоето семейство. Екип, които споделя радост, болка и сълзи. Защо сълзи ли? Много често докато д-р Иван Горялов ме запознаваше с неговата работа, с мисията на екипа му, докато ми разказваше, често изведнъж, в моите очи се появяваха сълзи...

Есента дойде, дългоочакваната дата наближаваше.

Денят беше 12.09.2012 г. Когато мигът настъпи, повярвайте, този момент никога няма да забравя. В мен връхлетяха различни емоции и чувства: настръхване, треперене...Когато доктор Горялов ми позволи да се видя в любимото ми огледало, повярвайте ми, аз се разтреперих и се просълзих, сълзите започнаха да се стичат от мен като водопад. Чувство на възнаграждение от услията през изминалите години, чувството, че аз вече мога с желание да се усмихвам и със самочувствие, което малко липсваше през изминалите години в мен.

Докато пиша всичко това, знаете ли, че всички емоции отново се появиха в мен, странно или нормално е това, не знам. Докато си спомням тези невероятни моменти, макар понякога трудни, очите отново се пълнят със сълзи - чувства, които само пациенти на д-р Горялов, могат да ги изпитат.

Д-р Горялов, Ани, Теди и майка ми, която беше винаги с мен и изпитваше всички емоции заедно с мен ме оставиха сама с мислите ми в кабинета, а аз докато се усетих държах химикал и книга, в която трябваше да напиша нещо, което ще остави спомен от мен – „Книгата на пациента”. Аз писах... В един момент треперещите ми ръце писаха и писаха, и плаках... Когато бях готова с писанието ми и започна треперещият ми глас да чете, д-р Иван Горялов се просълзи, както и Ани, Теди и майка ми. От радост, знам... Д-р Горялов ми подари различни неща за хигиена, като всеки път. Аз излязох от кабинета на Фабрика за усмивка – усмихвайки се, но в същото време ми бе мъчно, че тази приказка е към края си. Новата част от моето семейство, няма да го виждам всеки месец, няма в 10 сутринта да ме посрещнат и да ми казват с усмивка и добро настроение „Глория, Здравей!„

Аз ли? Аз не се сбогувах с тях. Защо ли? Знаех, че ние ще се срещнем отново. Семейство, което не го виждам често, но го нося в мен. Семейство, което има специално кътче в моето сърце, но най-специалното място е в усмивката, повярвайте ми! Няма, няма човек, които до сега не се е загледал в усмивката ми. Така, както аз гледах усмивките на д-р Иван Горялов, Силвана, Теди, Ани, д- р Таня Нихтянова, д-р Ангел Георгиев, д-р Николай Папанов.

Един ден, споделих на Д-р Горялов и екипа му, че винаги, когато се погледна в огледалото, усмихвайки се, се сещам за тях. Всъщност, това е всеки момент, всяка секунда, всяка минута, когато просто се усмихвам, за да зарадвам хората, защото това може да им е единствената радост през деня. Вярвайте ми, хората забиват поглед в усмивката ми и не могат да отделят очи от нея. Странно, нали?!

В отговор получих, че това е резултат от моите усилия. Според мен, това са усилия първо на родителите ми, на брат ми, че бяха до мен, че ми позволиха да получа този шанс, независимо какво ще струва това, на д-р Иван Горялов и екипа му, че всяка една дума, която казваха се превърна в реалност, че аз реших и знам, с какво ще се занимавам в бъдеще. Всъщност, това са нашите общи усилия, повярвайте ми!

Когато има дисциплина, винаги ще успееш. Никога не казвай, че не можеш и че е трудно. Аз успях и сега ще нося с гордост моята усмивка! Благодаря Ви много за всичко. Благодарение на Вас, аз реших какво искам да уча в бъдеще и с какво да се занимавам. Благодаря ви от сърце! Когато го искаш от сърце и с много усилия, винаги ще вървиш нагоре!

П.П: Последно посещение 9.12.2012 г. (Бе нужно да посетя д-р Николай Папанов и да направя домашно избелване за перфектната усмивка.)

Е, ние се срещнахме отново и знам, и вярвам, че това ще продължава! Вие не сте просто специалисти, Вие сте предимно хора, хора, които се срещат рядко по света. Вие сте достойни за уважение! Обичам Ви.

12.09.2015 г. (Защо тази дата ли?! Преди точно 3 години, аз се усмихнах с великолепна и супер усмивка.)

Благодаря Ви!
С уважение :
ваша пациентка Глория Михайлова